Старото лозе
Бойка стартира някъде в края на 2023 г., една трудна година, която не роди много грозде, когато едно старо лозе в село Катунци се оказа бреме за семейството на Емил. Планът на семейството беше да го дадат под наем на съседа. Не, че той е лош човек, но тази мисъл се оказа непоносима за нас, Емил и Габи.
Може би защото сме сантиментални и Емил винаги си е представял, че един ден той ще се грижи за лозето. Или пък защото Габи вече беше изцяло откачила по натуралните вина и това беше шанс да докаже своя теза. Идеята да се грижим за лозе на 2 часа и 30 минути път от дома ни, започна да расте вътре в нас като снежна топка. Или по-правилно – като гроздово зърно през лятото. Така се започна. И да, оказа се и бреме, но от онзи тип, които носят удовлетворение.
Може да се каже, че този проект се появи със собствено име. Бойка е името на собственичката на лозето – бабата на Емил. Освен самото значение на името, даването на женско име на проекта е нашата почит към българската жена и към майката Земя, която ражда плодовете, които използваме, за да правим вино.
През 2025 г. купихме още едно, по-голямо лозе от другата страна на същата река – Пиринска Бистрица. Чувствахме, че това е естествена следваща стъпка за нашия винен проект – повече лозови насаждения, повече бутилки вино, а също така и нов сорт. Автохтонната Широка мелнишка лоза е едновременно гордостта на долината на Струма, но и в огромна степен пренебрегван.
